По случай 5 години Top Guides едната част от екипа ни реши да интервюира другата. Димитър и Александър (Митко и Сашо) от основателите споделят как са започнали своя професионален път в планинското водене и какви са техните възгледи за развитието на планинарството в България.
Как реши да работиш като планински водач?
Митко: След завършване на Лесотехническия университет 2 години и половина работех в държавно ловно стопанство Росица точно под хижа Мазалат от северната страна на Балкана. В работата много ми харесваше, че прекарвам толкова много време в гората, но усещах, че нещо ми липсва и ми трябва промяна.
За да си проветря главата, а и за да сбъдна младежка мечта, поех по Ком-Емине сам. На 8-ия ден, след като бях направил преход 12-13 часа на участък, който на хартия се води 16 часа, пристигнах в х. Мазалат и там срещнах планинския водач Момчил Дамянов. Заговорихме се с него вечерта и той се впечатли от прехода, който съм успял да направя.
От дума на дума разбрах, че той е инструктор в АПХ (Асоциация Планини и хора) и обучава хора за професията планински водач. Честно казано не съм и подозирал, че мога това да работя – да водя хора в планината, прозвуча ми точно като за мен. След тази съдбоносна среща и след успешно достигане до Емине, още същата есен се записах в курса за планински водачи, а тази година е 18-ия ми сезон в тази професия.
Сашо: Още от училище исках да работя в сектора туризъм. Но въображението ми никога не се е простирало чак до професията на планинския водач. Тогава ми звучеше далечно и романтично, въпреки че обичах природата и ходех на планина. Представях си, че ще работя в хотел.
Една практика в университета ни отведе до Казанлък, там с колеги решихме да се качим на връх Ботев, който зърнахме от долината. Никой нямаше ясна представа как се ходи до там. Аз се оказах с най-много познания, защото се бях качвал на върха с баща ми…когато бях на 6 години (бел.ред. Сашо сподели, че Бананчо от плодчетата е едно от първите му вдъхновения за професията). 🙂
И така с моя псевдо опит застанах начело, нарамихме ранички и от Паниците тръгнахме към върха. Качихме се, прибрахме се в София и няколко дни по-късно се заприказвахме с приятели, че им се ходи на планина. Аз веднага предложих да ги заведа на връх Ботев. След 2 дни отново бях на Паниците, крачейки към Ботев.
Отново се върнах в София и повторих също упражнение с други приятели още веднъж. На третия път вече знаех пътеката, времената за движение, някоя и друга история от региона и чувството да водиш хора ме грабна. Същата есен се записах на курса за планински водачи организиран от Асоциация планини и хора.
Курсът ме срещна със страхотни хора, с които споделихме много приключения и изживявания, а с някои и много повече, като Митака!
Кои са основните плюсове на професията планински водач?
Митко: това, че “моят офис” – планината – е място, от което получавам страшно много енергия, удовлетворение и зареждане. В съчетание с приятни хора, работата се превръща в голямо удоволствие споделено с приятели. Колко професии могат да се похвалят с такава работна среда?
Сашо: среща ме се хора, които иначе не бих могъл да срещна. Планината ми помага да развивам търпение и способност да се справям с големи цели като ги разгледам като съставени от много по-малки отделни части. От здравословна гледна точка, воденето е най-близката дейност до това, за което всъщност нашите тела са създадени – продължителни натоварвания с умерен интензитет.
Какви умения и качества според вас са най-важни, за да си добър планински водач?
Митко: Със сигурност трябва да имаш лидерски качества. Освен това трябва да можеш да преценяваш правилно рисковете, да запазваш спокойствие в трудни ситуации, да се научиш да преценяваш физическите възможности на хората. Не по малко важно е да си добър психолог и да умееш да комуникираш с хората. Трябва да работиш със сърце и хората да виждат, че не си отегчен или, че просто искаш да ги заведеш от точка А до точка Б.
Сашо: Има много чисто технически умения и познания, които са в основата на нашата работа – ориентиране, работа с инвентар, география, техника на водене и други.
Но в основата на доброто планинско водачество е да изпитваш удоволствие от работата с хора и да разбираш потребностите и подбудите им. Нашата работа не е с планината, тя е с хора в планината!
Как си представяте да се развие планинския туризъм в България в следващите 5-10 години? А дейността на Top Guides в същия диапазон?
Митко: Представям си развитието на планинския туризъм в България в няколко направления:
- Популяризиране и на други интересни места сред чужденците, освен най-посещаваните: 7 Рилски езера, Мусала, Вихрен, Полежан.
- Значително подобрение на условията по хижите (вече в някои това започна), така че да се превърнат в по-добро място и да привлекат още хора в планината.
- Осъществяване на проекти, които да дадат възможност на децата от училище да ходят и прекарват повече време в планината. Там има неограничени възможности да се учат по един непринуден начин.
Представям си също, че в Top guides ще продължаваме с дейността си и на трите пазара: испански, английски, български, като развиваме бизнеса си устойчиво и базирано на нашите ценности. Преходите винаги ще са в малки групи, съобразени с нивото на абсолютно всеки от групата и винаги ще се стремим към най-високо качество на преживяването – чрез много внимание към детайла и развиване на нашата автентична визия.
Сашо: Обемът на нашата професия ще расте все повече и повече, защото промяната в трудовите навици на хората, започва да налага потребност от движение в свободните ни дни.
Все повече хора ходят много по-често на планина. Това води до развитие на планинарите у нас и това се вижда чрез по-разнообразните и технични турове, които се правят с водачи.
Същевременно с този напредък се вижда, че самата планина е залята с неопитни хора, които имат желание да ходят на планина, но нямат среда или умения да го правят. Този интерес се надявам да се канализира с курсове по планинарство. Пазарът е доста беден от такива продукти, а наличните такива се пръскат по шевовете.
В бъдеще искам Top Guides да бъде разширен, но и все така малък екип от млади, интелигентни и мотивирани водачи, които уверено да правят това, което ние с Митака правим днес. А ние с Митака ще ходим за риба…..:) 🙂 Шегувам се, надявам се ние основно да развиваме нови и интересни продукти, които да предлагаме на общността.
Каква е вашата визия за бъдещето на професията планински водач в България?
Сашо: Променят се и очакванията към самия водач. Водачите ще трябва да се специализират, профилират и развиват, ако искат да имат тяхно си място на пазара. Предлагането вече е много наситено и в общи линии ако не развиваш специфични качества, потъваш в масовката. Знанието къде завиваме наляво и къде надясно, отдавна е просто фундамента на нашата професия, вече се търси добавената стойност – какво може да научим с този водач, каква е атмосферата в неговите групи, помага ли ми да се развивам.
Митко: Планинският водач като професия трябва да стане ясно и категорично разпознаваема сред хората. Да е ясно защо, кога, за какво и на кого му е необходим планински водач.
С хилядите клиенти, стотиците групи, които съм изводил, винаги съм се стремял да направя изживяването на хората в планината с планински водач, такова, че да популяризирам професията на планинския водач в България.
Кои дестинации мечтаете да покажете на пътуващите с вас и предстоят в следващите години?
Сашо: Мечтая за Полярен Урал, а още догодина ще има Киргизстан и Азербайджан.
Митко: Понякога дори и познати дестинации могат да бъдат показани по нов и интересен начин, затова аз се надявам все така да изненадвам и обогатявам знанията на групите, които ми се доверяват.
Александър Серафимов работи като планински водач и outdoor инструктор от 2008 година, а от 2016-та и като ски водач в България и из планините на изток. Член е на АПХ и UIMLA. Дестинациите, в които влага сърце и душа са Грузия, Азербайджан, балканите. Владее английски, испански и руски език.
Димитър Самунев работи като планински водач от 2007 година. Член е на АПХ и UIMLA. познава добре планините на България – Витоша, Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Бил е на преходи в планините на Мексико, в Гватемала в джунглата Петен, в Испания и Йордания. Владее английски и испански.
