Помолихме нашия приятел Борислав Камилов да ни разкаже през неговия интересен поглед и стил на изразяване някои хитрини за заснемането на моменти по време на преживявания в планината. Материалът ни показва начина на мислене на Бобо, който му е помагал при неговите приключения в планината.
Кой съм аз и защо пък точно аз трябва да давам съвети някому?
Казвам се Борислав Камилов и се занимавам професионално с фотография от близо 20 години. Истината е, че когато Сашо от Top Guides ме помоли да им помогна с тази статия си казах, че съм възможно най-неправилният човек, който да помолят за “урок по фотография”. Защо? Защото отдавна не се считам за “примерен” фотограф, който следва правилата на фотографията и често съм вървял срещу тях, в много ситуации. Рядко се замислям за “кой е правилният начин да направя това” и често снимам просто по инстинкт. Затова си казах- “Как пък точно аз, който обича да върви срещу всички правила, ще уча хората?”. Въпреки това реших, че точно аз мога да се опитам да обособя няколко съвета, повлияни от може би по-нестандартния ми опит със снимането.
През последните 18-19 години, в които съзнателно съм държал фотоапарат в ръцете си, често съм си задавал въпроса “Ама аз сега какъв фотограф съм? Портретист ли съм, пейзажист ли съм, документалист ли съм студиен фотограф ли съм…?” Срамно късно намерих дефиниран отговор на този въпрос и той е че съм “от всичко по малко”. Открих, че всяко нещо ми носи удоволствие чрез своите приятни тънкости и предизвикателства. Едно от нещата, които със сигурност ме оформиха и ми дадоха контекст за себе си е, че обичам да снимам движение и да снимам В движение. Така и стигнах до гръмкото определение за себе си, че съм най-вече “екшън фотограф” (от Action- действие). Обичам да улавям моменти от различни спортове и активности и това винаги ми е доставяло най-голям вътрешен мир. Фотографията е един от най-добрите начини да създаваме спомени и да улавяме моменти, които никога повече няма да се случат. Ето защо е важно да се научим да боравим с фотографията, за да имаме по-добри спомени.
В долупосочените съвети няма да изпадам в детайли, уроци по фотография, няма да си говорим за бленди, скорости и правила за третини. В днешно време можем да намерим информация и уроци по всичко в интернет, така че смятам, че на който му е интересно да се образова на тема фотография – може да го направи по 1000 начина. Ще се опитам да изведа няколко прости и практични съвета, които всеки може да приложи и въпреки това изрично отбелязвам, че всички те могат да бъдат грешни в дадени ситуации или пък да бъдат заобикаляни, когато знаем точно какво правим.
1. Избери правилната техника.
Правилната не означава “по-добрата, по-скъпата, по-новата, по-мощната”. Означава – правилната за теб, в дадената ситуация. Ако ще ходим на планина и ще носим тежка раница, с много храна и вода, то приоритет ли ни е да вземем най-професионалния апарат с 3 обектива с общо тегло 4-5 кила? Ако ще пантим и ще караме ски, можем ли да си позволим да сложим обемна камера с 1-2 обектива в еърбег раницата си, или е по-важно да си вземем пухенка? Също така – дори да сме взели всички тези неща, ще ни се занимава ли да спрем, да свалим раницата си и да извадим фотоапарата от нея, особено ако е -15 и вали сняг да речем? Дори да сме решили да вземем “хубавата си камера” докато сме на планина със ски или колело да речем – готови ли сме да я жертваме в случай, че паднем? Приоритизирайте техника, с която ще може да направите повече снимки пред такава, която теоретично би направила по-добри снимки. Понякога е по-добре да снимаме дори само с телефон или някоя “сапунерка” ако това би означавало, че накрая на деня ще сме уловили повече моменти. А и с днешните телефони всеки един от нас вече има доста сериозна камера в джоба си така или иначе.
“Най-добрата камера е тази, която ви е под ръка винаги.”
*Кадрите са заснети с телефон
2. Всеки сам си носи кръста.
Мда. Това е поговорката. И всеки сам си носи фотографската техника. С този съвет се опитвам да кажа – приеми съдбата си. Ако ще си направил решението да носиш камера с теб, то ще си носиш бремето, така че направи много съзнателен избор – носи ли ти се наистина тази камера? Ще ти се занимава ли, когато си запъхтян, изморен и потен да мислиш и за това? Ако отговорът е “да”, то направи го приоритет. Така и така ще носиш няколко кила в повече, то поне да си е заслужавало, както се казва. Когато аз реша, че ще нося камера някъде, гледам да се забавлявам и да си приключенствам с другите, но винаги имам “едно на ум”. Винаги някъде в подсъзнанието ми седи мисълта – “този момент дали не би си заслужавал да бъде хванат”. Особено в ситуации, в които отивате някъде група и ти си единственият, който е решил да вземе камера – ами тогава приеми, че ти ще си отговорникът в групата за запечатването на спомени. Което ме навежда и на следващия ми съвет:
3. Бързи, смели, сръчни.
Трябва да си бърз, да си в добра физическа форма и да мислиш логично. Този съвет важи най-вече за фотографиране по време на преходи било то пеша, със ски, с колела, или каквото ви хрумне. Ако ти ще бъдеш фотографът на групата, то бъди наясно, че това ще изисква от теб допълнителна енергия. Както определихме по-горе, вероятно ще носиш повече тегло от останалите. Също така би било хубаво ако можеш да бъдеш по-бърз от групата. Най-интересните гледни точки обикновено са когато сме на разстояние от останалите, така че ще трябва или да ги изпревариш или да ги настигнеш или пък да си окей да се движиш по успореден маршрут около тях. Това важи с пълна сила, когато ходим със ски зимата, така че като допълнителна подточка бих допълнил – “бъди сигурен, че се движиш по безопасен терен”.
Използвай логика, разсъждавай на ум какво би се случило в дадена ситуация, кой откъде би минал и накъде би се насочил. Често трябва да си с една крачка пред случващото се и да предполагаш какво точно ще се случи, за да си вече готов да го заснемеш. Важи особено при фотографиране на спортове – трябва да разбираме, какво ще направи обектът, който снимаме и да си представим как би изглеждала неговата траектория, следователно и кой би бил най-красивият момент, в който да натиснем спусъка.
4. Намери си модел
Като казвам модел – не е задължително това да бъде изящна девойка. Този съвет е лично мое мнение и бих го определил като лична преференция, с която може и да не се съгласите, но за мен винаги е по-интересно ако имам някакъв обект, около който да се концентрирам. Разбира се, може да бъде човек, но това може да бъде и някоя животинка, предмет, сграда или растение. Намерете главния герой, около който да съобразите композицията си.
5. Рано пиле рано пее
Фотографията е работа със светлината. Така че трябва да се научим кога тя е хубава и какво изобщо означава “хубава” светлина. Най-просто обяснено – хубавата светлина е всяка различаваща се от типичната, скучна дневна светлина, когато слънцето е високо горе над нас. Хубавата светлина е в тези редки моменти, които не се случват в по-голямата част от деня, с две думи – нетипичната светлина е хубава. Ниската – рано сутрин или късно следобед, преди / по време / след буря. Понякога в облачно време, когато слънцето се процежда през някоя дупка. Рядко тези магически моменти се случват по средата на деня и затова понякога си заслужава да станем много рано или да стоим до късно с камера в ръка и да чакаме последните лъчи на слънцето, да речем когато сме на някоя хижа или връх.
6. Лошото време е твой приятел. Понякога.
Няма нищо по-скучно от равно синьо небе за една снимка. Бури, мъгли, облаци, снежни вихрушки, гръмотевици. Истината е, че това са едни от най-интересните моменти за фотография. Понякога граничи с вземането на глупави решения, така че мислете трезво. Имах период от живота си, когато активно ходех сам на преходи в планината когато прогнозата е лоша, само и само за да уловя някакви интересни моменти и пейзажи и едни от най-любимите ми снимки са от този период.
7. Комуникация. Режисирай и не позволявай да те режисират.
Не се притеснявай да режисираш. Звучи по-страшно отколкото е. Просто комуникирай с хората около себе си. Ако искаш някой да мине на точно определено място, по някоя пътека, да направи завой със ските, точно там където има слънчево петно или да застане на пейката пред хижата и да си пие чая… тези неща не винаги се случват по най-перфектния начин от само себе си, така че не се притеснявай да кажеш “Хей, я мини от тук”, “Я гледай натам” или “Направи завой точно ей там, между тези две дървета”. Същевременно аз лично много мразя да ми кажат “Снимай ни ей тука”. Не обичам традиционната композиция тип “Седим тука на фона на тоя връх и гледаме в камерата”, така че не ме е страх да избягвам от тези ситуации и по-скоро да дебна натурални моменти, които тук-таме леко да “изрежисирам”, ако се наложи.
8. “Спри! Огледай се, ослушай се и ако ме няма – премини.”
Търпение. Фотографията е търпение и учи на търпение. Особено видовете фотография, които се свързват с някакъв вид “улавяне на момента”. Чакал съм изгреви, залези, облаци, мъгли, някой да премине, друг да ми се махне от кадъра, приятел да се изкатери за да се спусне отново… Това е част от хубавите неща, на които ни учи фотографията. Да спрем да бързаме, да се отпуснем, да се оставим на течението понякога. Да спрем и да се огледаме около себе си. Имах един любим фотограф, който казваше “във всеки един момент около нас има поне 3 интересни кадъра”. Това ми се е забило в главата и до ден днешен, често седя някъде, блеейки около себе си и се опитвам да намеря 3 интересни композиции около мен в ситуацията.
9. Експериментирай
С композицията, с гледната точка, с обектива. Някъде там около теб се намира най-добрата кадровка, но не винаги е на нивото на очите ти. Понякога трябва да клекнеш, да се качиш на нещо, да се приближиш или да се отдалечиш. Поиграй си. И никога не трий нищо по време на пътешествието. Аз лично никога не трия снимки директно от фотоапарата си. Дори да си сигурен, че нещо не става – прибери се вкъщи, виж го на компютъра и тогава го изтрий. Надали мога да преброя колко пъти точно от привидния “брак” са излизали доста интересни кадри.
10. “Научи занаята”
“Learn the craft”. Искаш или не искаш, рано или късно ще трябва да научиш туй-онуй за фотографията, ако тя наистина ти е интересна. За съжаление, не е едно от нещата, които човек може да схване само с практика и от само себе си. Фотографията изисква своето време и практика. Прочети поне за основите на фотографията. Разбери какво е RAW и снимай в RAW. Дори да снимаш само с телефон – винаги можеш да извадиш повече от снимките си, а в днешно време голям брой от телефоните снимат и в RAW, което отключва доста хоризонта им.
И един бонус съвет за финал:
И най-добрите фотографи на света нямат шанс, ако просто си стоят вкъщи. Пътувайте, откривайте, губете се в чужди държави и не спирайте да приключенствате!
Чуйте още от темата с фотографията в разговора между Сашо и Бобо.
Борислав Камилов е фотограф с близо 20 години опит в рекламата, екшън фотографията, заснемане на спортни събития – най-вече ски, сноуборд и сърф. Бобо е участвал в стотици видео и фото продукции, а през свободното си време превзема планините, моретата и шосетата. Последвайте страниците му във фейсбук и инстаграм, за да се вдъхновите за повече спорт сред природата или просто, за да се посмеете на сторитата му.
