Без да се колебаем можем да кажем, че заслугите за доброто изживяване в планината през пролетта отиват при растенията! Или с други думи на свежите пасища, разлистващите се дървета и изобилието от разцъфнали цветя.
Някои от тях са лесно разпознаваеми и са много характерни, други са редки и екзотични, а за да ги видим трябва да отидем на конкретно място в определен момент.
Въпреки, че разпространението на растителните видове изглежда като спонтанен творчески порив на природата, който следва вселенския хаос, то това далеч не е така! Видовете имат конкретни предпочитания като типа почва, нейната киселинност, температура, слънцегреене, влажност и още ред други показатели.
И докато някои растения имат възможност да виреят в широк спектър от условия, то други са доста капризни и тяхното развитие зависи от строго конкретна комбинация на горните фактори.
България има голямо видово разнообразие с над 3700 растения.
Над 170 вида са ендемити за страната. 567 вида растения са защитени и са включени в Червената книга на България.
Това е бройка, с която само най-отдадени експерти могат да се запознаят, ето защо ние избрахме полезна и увлекателна информация за 13 популярни вида и 2 рода растения, които често виждаме в нашите планини през пролетта.
Ето и специална селекция от пролетни цветя на колегата Митко Самунев:
1.Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) или така нареченото Орфеево цвете.
Разпространение: В България расте на варовикови скали и скални пукнатини в дъбови и букови гори в Родопите и Централна Стара планина. От 250 до 1400 метра.
Период на цъфтеж: април-юли.
Природозащитен статус: Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Известно е със способността си да порасне отново, дори след като е изсушено и е престояло години хербаризирано. Може да изпадне в състояние на анабиоза (мнима смърт), както през лятото, така и през зимата.
Поставено при благоприятни условия, цветето пораства отново и така символизира “живот след смъртта”, което е било и основната идеология на траките.
2.Жълто зайче грозде (Asphodeline lutea)
Разпространение: Едно от растенията, определящи облика на ранните пролетни сухи поляни и камънаци в България.
Расте по тревисти и каменисти места и храсталаци. От 0 до 1200 метра.
Период на цъфтеж: април-юни.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Ако имаме цвете символ на живота, то има и такова символ на смъртта. Растението е едно от най-известните още от Древна Гърция. Омир го описва като цветето на мъртвите, понеже покривало целите поляни на царството на Хадес.
3.Заешки киселец, Обикновено киселиче (Oxalis acetosella)
Разпространение: Повсеместно разпространено в горите от – 400 до към 2000 метра. Расте на влажни, сенчести, песъчливи места в близост до вода.
Период на цъфтеж: април-юли.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Лечебно растение. Листата му имат приятен кисел вкус подобен на зелени (неузрели) джанки.
Повече за лечебните му свойства тук.
4. Райхенбахова перуника или Балканска перуника (Iris reichenbachii)
Разпространение: Стара планина, Витоша, Люлин, Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, Голо бърдо.
Среща се по сухи скалисти и каменисти, най-често варовити места от 0 до 2200 метра.
Период на цъфтеж: април-май.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Цветовете му са жълти, виолетови или сини. Чест спътник по време на пролетните преходи в масивите около Искърското дефиле, западните покрайнини и много други.
5. Левурда/див чесън (Allium ursinum)
Разпространение: Среща се в планински гори между 300 и 2000 метра надморска височина в по-голямата част от страната.
Период на цъфтеж: април – юни.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Лечебно растение. Събира се масово в България. Съдържа веществото алиин, което под действието на специфичен ензим се превръща в алицин. На него се дължи характерната миризма на чесън. Билката има фитонцидно (бактерицидно и бактериостатично) действие. Да се оставят минимум 1/4 от добре развитите растения в находищата с цел запазването им!
6. Пролетна тинтява (Gentiana verna)
Разпространение: Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Славянка, Централна Стара планина от 1500 до 2900 метра.
Период на цъфтеж: май – юли.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Внимание: има поверие, че ако откъснеш това цвете, ще бъдеш преследван от лош късмет или ще бъдеш ударен от мълния. 🙂
7. Планински крем (Lilium jankae)
Разпространение: Балкански ендемит.
Витоша, Стара планина (Западна и Средна), Рила, Западна Средна гора, Западни гранични планини и Знеполски район; между 1500 и 2900 метра.
Период на цъфтеж: май- август.
Природозащитен статус: Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Има силна неприятна миризма, с която привлича опрашителите си.
8. Рилска иглика (Primula deorum)
Разпространение: Среща се само в България! Мочурливи и тревисти места край езера и потоци, из торфища в Рила и Витоша, между 1900–2800 метра.
Период на цъфтеж: юни – август
Природозащитен статус: Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Името на латински Primula deorum Velen произхожда от родовото име “primula” на латински primus – първи, т. е. едно от първите цъфтящи растения през пролетта, а “deorum” от латинската дума за Бог – Deos, т. е. “божествена”.
9. Миризлива момкова сълза (Polygonatum odoratum)
Разпространение: Повсеместно от 0 до 1000 метра.
Период на цъфтеж: май – юни.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие
Любопитно: Растението е лечебно, но е отровно.
Повече за лечебните свойства на растението тук.
10. Маймунски салеп (Orchis simia)
Разпространение: Среща се повсеместно в цялата страна от 0 до 1800 метра.
Период на цъфтеж: април-юни.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Устната на цвета има форма на маймунка, откъдето идва и името му. Има лечебни свойства и е с важно декоративно значение.
Ако искате да научите повече за орхидеите у нас, потопете се в Царството на Орхидеите.
11. Планинско котенце (Pulsatilla montana)
Разпространение: Среща се на пасища, сухи ливади и редки дъбови гори, предимно в карстови райони. От 0 до 1400 метра.
Период на цъфтеж: февруари-май
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Минзухарът е безспорен носител на титлата предшественик на пролетта в българската култура. Но е редно да отдадем нужното внимание и на неговия основен конкурент планинското котенце, което също е едно от първите цъфтящи цветя след оттеглянето на снега.
12. Родопска горска майка (Lathraea rhodopaea)
Разпространение: Балкански ендемит. Расте във влажни гори и храсталаци. Паразитира върху корените на леска, елша, бук, смърч и други дървета.
Период на цъфтеж: март-май.
Природозащитен статус: Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Паразит по корените на различни видове дървета, поради което няма зелени фотосинтезиращи части. Над земята се вижда само съцветието.
13. Вълнест напръстник (Digitalis lanata)
Разпространение: Повсеместно на тревисти и каменисти места от 0 до 1500 метра.
Период на цъфтеж: март-май.
Природозащитен статус: Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Лечебно и ОТРОВНО растение.
Лечебни свойства – листата се берат и се използват за производство на сърдечно действащи лекарства.
За финал два наши любими рода растения, цъфтящи през пролетта: род Ведрица и род Крайснежно звънче.
14. Род Ведрица (Fritillaria)
В България се установени седем вида от род Ведрица
Те много приличат на представителите на род Лале (Tulipa), НО се отличават по наведения надолу цвят, за разлика от лалетата, при които цветът е винаги изправен.
Период на цъфтеж: апрпил-август.
Природозащитен статус: Всички 7 представители на род Ведрица са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Още инфо за ведриците.
15.Род Крайснежно звънче (Soldanellа)
Срещат се 2 вида в България:
- Дребно крайснежно звънче (Soldanella pusilla)
- Планинско крайснежно звънче (Soldanella montana)
Тези 2 вида растат на мочурливи ливади, торфища, край поточета и в сенчести гори в планинския и високопланинския пояс между 1300 – 2700 метра.
Природозащитен статус: Видовете от този род НЕ са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Любопитно: Научно изследване е установило, че Дребното крайснежно звънче подновява растежа си в средата на зимата, при температура 0°C и покрито с 2-3 метра сняг.
Още за биологията на Крайснежното звънче.