Преди няколко години по време на зимно пътуване в руската част на Кавказ се озовахме в Алплагер Безенги, впечатляващо място точно под втория по височина връх в Кавказ, Русия, а според някои дори и в Европа. – Дих Тау
Тъй като през зимата тази зона почти не се посещава от нормални хора, гранична полиция дълго време ни проверява. Естествено навън и при температури от около -15 градуса. В края на проверката дойде най-респектиращия полицай и, с небрежно подпряна ръка на своя калашников, ни каза: Моля ви, само не ходете по снега. Снега ни говори и ни разкрива кой накъде отива!
Последва 15 минутна дискусия как така да не ходим по снега, та нали за това бяхме дошли чак дотук. Трудно бе да излезем на глава с този полицай, но трябваше да му признаем едно – снега наистина ни говори.
Снегът е като бял лист и всяка черта по него е буква, която може да бъде прочетена и разгадана. Могат да бъдат оставяни основно от животни или хора и машини, а метеорологичните условия влияят изключително много върху яснотата и структурата на следата.
Следи оставени от хората (понякога с машини) в планината:
- пешеходна следа: всеки следващ се опитва да ползва стъпката на човека пред него, като е добре допълнително да вкарва сняг във вече направената стъпка с цел да се уплътни и направи по-плитка стъпката.
- следа от снегоходки: доста по-широка от таза на скиорите и пешеходците. За да се използва предимството на снегоходките трябва всеки следващ да застъпва най-много ⅔ от следата на предходния човек и да се стреми да разширява вече направените стъпки. Така след като са минали 3-ма души със снегоходки, следата вече трябва да е равна и добре оформена. Това помага изключително много на следващите в групата.
- следа от ски: всеки следващ скиор трябва да се стреми да не я разваля. Особено важно за скиорите е да запазят в добро състояние следата на обръщанията и на стръмните участици. Ако там следата е разрушена, коланите започва да приплъзват назад и ходенето(т.нар пантене) става по-трудно.
- следи от моторни шейни. Ясно разпознаваеми, но когато са в границите на защитените територии: Националните паркове, Природните паркове и резервати, това е явно нарушение. Aко забележите моторни шейни на тези места. Можете (и ви насърчаваме да го правите редовно) да сигнализирате на тел: 112, или в дирекцията на съответния национален парк.
- ДНП Пирин – 0898 779 942, 0898 779 942
- ДНП Рила – 0884 111 400, 0884 111 400
- ДНП Централен Балкан – 066/ 801 277, 0884 031 197
Защо да не смесваме следите в планината?
Следите в снега на практикуващите различни активности са нещо, което остава трайно до следващия снеговалеж или силен вятър. Те може да се ползват дни наред при хубаво време. Много често се ползват по няколко пъти в рамките на същия ден от едни и същи или различни хора.
- Скиорите: при тях, за да е леко придвижването трябва да има приплъзване. Всяка човешка стъпка или такава от снегоходки я разваля и прави много трудна или безмислена за ползване. За разлика от хората по обувки и със снегоходки, скиорите много рядко биха ползвали друга следа, освен такава от ски, защото съпротивлението при плъзгане е много по-голямо и тези следи не са удобни.
- Снегоходки: поради това, че има по-голяма повърхност, те не затъват толкова дълбоко, както хората ходещи по обувки. Когато в нея минат хора без снегоходки, те я надупчват и правят неприятна и некомфортна за ходене със снегоходки, особено след като замръзне и се втвърди снега.
- Следа от обувки: Тя може да улесни много хората без снегоходки и ски, ако бъде направена правилно и запазена от другите хора. При нея е важно да се използват вече готовите стъпки, в които не се затъва. Ако хора със снегоходки минат върху следата от обувки, то те ще заличат вече направените стъпки с уплътнен сняг и за пешеходците ще е по-трудно да се придвижват в нея, защото ще затъват отново.
Как да различим някои важни детайли в следите!
Кое е животното! КУЧЕ или ВЪЛК
Често срещаме следи, за които имаме съмнение дали са куче или вълк.
И докато при мечата следа, съмнения почни няма, както е видно да снимката по долу, то разликата между вълк и куче е по-специфична.
- Куче: отделните стъпки са с по-закръглена форма, стъпките не са подредени в една линия, а се разминават странично. Предните два пръста в стъпката се застъпват отстрани с третия и четвъртия пръст.
- Вълк: стъпките му са доста по удължени, имат яйцевидна форма, стъпките в следата, която оставя вълка са подредени в една линия. Много често цялата глутница вълци ходи в едни и същи стъпки, което ни кара да си мислим че е 1 животно, но при проследяването на следата, в един момент виждаме, че животните се разпръсват.
Върховете на трети и четвърти пръст не застъпват предните 2 пръста. Това придава на стъпката удължена, яйцевидна форма.
Колко стара е следата? ДНЕС, ВЧЕРА или ОТДАВНА
Когато намерим интересна следа на диво животно, често се пита ме кога е било тук. Дали една следа е от днес, от предходния ден или по-отдавна може да разберем по няколко начина. Голямо влияние тук има слънчевото греене и промяната на температурата през деня и нощта.
Ако следата е прясна, то в нея се забелязват ясно всички детайли и отпечатъци, като няма заледяване и твърди уплътнени участъци.
Ако е от предния ден, то тя е добре уплътнена, но обикновено има по-голям размер и се наблюдава заледяване вътре в нея.
Ако следата е на повече от един ден, често големината й може да се увеличи значително и стъпка от куче да ни изглежда като стъпка от малко мече. Или стъпка от сърна, да ни изглежда като стъпка от елен или голямо куче. Това е така защото при слънчевото греене, снега се топи и размера на стъпките се увеличава значително.
Колко твърд сняг ни очаква: ИМА СЛЕДА – меко, НЯМА СЛЕД – твърдо!
Дълбочината на следата е много добър ориентир колко твърд сняг ни очакват. Много често поради влиянието на ветровете състоянието на снега рязко се променя около билата. Често след случва да ходим в дълбок и мек сняг, но 50 метра преди билото той се превръща в твърд лед, което може да бъде опасно.
Поглеждайки как върви следата 200-300 напред може да ни подготви за необходимостта от това да поставим котки. Ако следта изведнъж изчезва или става едва доловима, то това е ясен знак, че твърдостта на снега се е променила и има вероятност да вкараме котките в употреба или да преминем с повишено внимание копаейки стъпки!
Добри практики при ползване и прокарване на следа в планината
Отбележи грешната следа, за да не се ползва!
Когато правим пъртина, понякога се случва да изберем грешна посока и се налага да се върнем обратно по старата следата преди да продължим в нова посока. В такъв случай е добре да обозначим за следващите хора, че следата е грешна, за да не ходят по нея.
Поставянето на два вертикално кръстосани клона върху следата е добро решение.
Когато бием партина (прокарваме следата) трябва да мислим за другите туристи!
Почти винаги прокарването на следата се поема от най-силните и опитните в групата, важно е те да помислят за хората, които ще ползват следата след тях.
Ето няколко полезни правила:
- Не правете големи разкрачвния, ще е много по трудно на по-ниските хора.
- Избягвайте фронтални изкачвания, ако безопасността и терена го позволява.
- Оформяйте следата, така че да е по-удобно на човека зад вас.
Защо се е утвърдила практиката да не се ходи със снегоходки в ски следата и обратното?
Много често единствените следи в планината са тези на скиорите практикуващи ски туринг.
Изключително примамливо е да започнем да ги следваме, но планинарската култура утвърдена от десетилетия, изисква да не правим това.
Причините са няколко:
- Най-важната е че разрушаваме и правим негодна за ползване ски следата ако минем по обувки или със снегоходки по нея. И така тя не може да бъде използвана от други скиори.
- Ските имат по-голяма повърхност от тази на снегоходките, следата е далеч по тясна. Дори и да има леко уплътнен сняг от ските, при преминаването със снегоходки в такава следа се сблъскваме със следните проблеми.
- В пръхкав сняг – пропадане странично със снегоходката, заради разликата в големината на следата
- Лъжливо усещане, че тази следа ще издържи нашата тежест, след което следва неприятно пропадане, което е много по-енергоемко, от това да си направим наша следа.„
- Често ако следваме ски следа, без да мислим може да попаднем в участъци за които не сме подготвени. Като например стръмен страничен наклон с по-твърд или фирнован наклон. /Снегоходките са много по широки, те нямат кантове и е неприятно, опасно, а понякога и невъзможно да минем по техните следи/. Ходенето по твърд сняг със страничен наклон със снегоходки е изключително рисково за глезените. Има и риск от подхлъзване.
Ако искате да научите повече за следите в зимната планина, включете се в наш преход и там ще имате възможност на практика да обогатите своите знания и планиранска култура.
